Въпреки че Мароко има предимно мюсюлманско население, уйгурите не получават подкрепа в Китай. За да се справим с това, построихме паметник, който привлече вниманието на арабската преса едва след като израелски вестник съобщи за сходството му с Берлинския мемориал на Холокоста. BBC Arabic отрази проекта, предизвиквайки международен медиен бум, който измести фокуса от уйгурите към израелско-палестинския конфликт. Произведението на изкуството е успешно!
В мароканската история на Холокоста в Уикипедия никога не се споменават трудовите лагери в пустинята, където са умирали евреи. Нашият паметник беше разрушен от мароканското Министерство на вътрешните работи след година строителство. С този акт ние включихме въпроса за принудителния труд и в мароканската история в Уикипедия, за да се борим срещу историческия ревизионизъм и антисемитизма. Това се случи, въпреки че първоначално беше замислен като арт инсталация, която да привлече вниманието към нарушенията на човешките права, извършени от Китай срещу уйгурите.
Бумерангът на изкуството отново полетя творческа дъга, за да се бори срещу антимюсюлманския расизъм и да спомене забравените принудителни работници в Уикипедия.
За съжаление, Мароко няма такива форми на пърформанс. Екипът
На нашия марокански обект, където се намира реплика на кулата Ортханк от „Властелинът на пръстените“, мароканските власти ни затрудняват живота. Беше конфискувана кухня за 500 души, управлявана от Германската федерална агенция за техническа помощ (THW), гроб на германски хуманитарен работник беше разрушен с булдозери, а пекарна за помощи за развитие, от която местното население се е възползвало пряко, беше срината до основи.
D
Отворено писмо до крал Мохамед VI на Мароко.
Ваше Височество Мохамед VI, изкуството не е престъпление. Нашата немска организация за правата на човека и насърчаване на изкуството и културата спешно трябва да Ви се оплаче за сериозни нарушения на правата на човека в Мароко. Всичко започна с мобилна кухня за супа за Африка, която Вашите митнически служители конфискуваха в Танжер през май 2018 г., защото бяхме обвинени в намерение да продаваме супа в Маракеш. Вече година виждаме хора да се хранят от кофи за боклук и нашата кухня за супа със сигурност би помогнала на много хора да се нахранят достатъчно. Защо Вашите служители разрушават градината на нашите художници? Вашите власти не отговориха на заявлението ни за строеж през септември 2018 г. Всеки ден се опитвахме да се свържем с Вашата администрация по всички налични канали в страната, от парламента до Вашите марокански посолства, но без успех. Вие никога не отговорихте. През декември 2018 г. нашият служител по разработката на PixelHELPER, Томбия Брайде, почина от сърдечен удар, след като беше изключително разстроен от поведението на властите. Разбира се, той беше погребан без никой да присъства като форма на възпоменание, а вината беше поставена върху мароканския погребален агент. Построихме слънчев часовник в негова памет, който беше разрушен от булдозерите им. Инвестирахме 100 000 евро в Мароко в рамките на една година. Управлявахме пекарна за консервиран хляб, за да осигурим продоволствена стабилност в Африка и осигурявахме безплатен хляб за нашето село всеки ден. Вашата жандармерия отвежда посетителите ни до гарата, твърдейки, че е забранено да ни посещават. Разпит с обвинения, че нашият гост е предател и масон, е неприемлив. След това нашият посетител беше ударен. На журналисти многократно е отказван достъп до нашия имот от полицията. Въпреки че притежаваме всички необходими документи за получаване на инвеститорска виза във вашата страна, включително тригодишен договор за наем с опция за закупуване, вашата полиция иска да ни депортира. Искаме обезщетение за разрушаването и възстановяването на пекарната за консервиран хляб. Освен това трябва да информирате местните полицейски служители, че творците не са терористи. Защото така се отнасят с нас. Нашият персонал е физически заплашван от Мкадем, дясната ръка на Каид, за това, че не е затворил дупките във външните ни стени. Нашият екип се нуждаеше от ваксина против бяс за Ейд ал-Фитр поради ухапване от куче. За съжаление, здравните им отдели в Айт Урир и Маракеш бяха затворени. Изискваме 100 000 евро за реконструкция и лично извинение от началника на полицията в Айт Урир и от каида в Айт Фаска, които никога не говорят с нас директно, а общуват с нас само чрез незаинтересовани страни. Заради полицейското насилие срещу нашите гости, изискваме 100 служители по наш избор от Айт Фаска и Айт Урир за 100 години да работят по нашите арт проекти.
През лятото на 1942 г. мисия на Международния червен кръст (МЧК), водена от д-р Уис-Денан, посетила лагерите Будниб, Бу Арфа и Берген. Днес никой в тези отдалечени села не помни слънцето.
Общо във френския протекторат Мароко е имало 14 лагера от различен тип, в които са били настанени 4.000 мъже. Една трета са били евреи от различни националности. Затворниците са били само мъже, с изключение на Сиди ал-Аячи, където е имало жени и деца. Някои лагери са били охраняеми центрове за задържане, което означава истински затвори за политически противници на режима на Виши. Други са били така наречените транзитни лагери за бежанци. Трети са били запазени за чуждестранни работници. (Или, в случая с евреите, лагерът Бу Арфа.) При Виши Транссахарската железница се превръща във важен символ на сътрудничество с Третия райх. Следователно е имало голямо търсене на работна ръка. Тези, които вече не са можели да работят, често са умирали.
Хиляди испански републиканци бяха принудени да ходят в трудови лагери с чуждестранни работници, натоварени със задачата да строят и поддържат железопътните линии. Темпото на работа след бягството от репресиите на Франко беше брутално и нечовешко. Испанските работници бяха превърнати в истински затворници. Евреи, депортирани от Централна Европа, и френски комунисти също бяха изпратени там. Ежедневието беше ужасяващо. Много от тях умряха от малтретиране, мъчения, болести, глад или жажда, ужилвания от скорпиони или ухапвания от змии.
Лагерът Берген (Айн Бени Матар) е бил управляван от Министерството на промишленото производство. Той е бил запазен изключително за евреи (155 през юли 1942 г. и след това 400 в началото на 1943 г., според доклад на CRI). „Но тази духовна утеха не е намалила факта, че лагерът Берген е бил сред най-лошите“, казва Джамаа Байда. Червеният кръст е бил помолен да го затвори, но евреите, живеещи в Берген, особено тези от Централна Европа, преди това са избягали във Франция. Доброволци от Чуждестранния легион, демобилизирани след поражението през 1940 г., са били интернирани „по административни причини“. Такъв е случаят със Сол Алберт, турски гражданин, дошъл във Франция през 1922 г. Той е бил затворен в Берген до освобождаването си през март 1943 г. В дневника си той пише:
„10 февруари (1941): Чупех камъни по цял ден. 2 март...: Предадох на петата група немски евреи. Това изобщо не ми харесва. Работата не е същата; трябваше да правим баласт... 6 април: Не можем да понесем повече този живот. Имам температура, зъбобол... 22 септември: Рош Хашана: Никой не искаше да работи... 1 октомври: Не ядох...“
Пазачите, много от които бяха германци, се държаха тиранично, враждебно и злонамерено. „Трябваше да се присъединят към прословутите нацистки СС.“ Някои затворници успяха да избягат, стигнаха до Казабланка и се обединиха.
В Будниб, малко градче с 10 000 жители, настоящите военни казарми са последните останали останки от френския военен лагер. По-възрастните жители пазят фрагменти от спомени: „Мога да ви кажа две неща със сигурност. Първото е, че крилото на Будниб е било заето предимно от евреи. Второто е, че повечето от лагеристите в града са посещавали начално училище там“ (списание Tel Quel № 274, 19/25 май 2007 г.).
Морис Рю, комунистически журналист, е бил интерниран там. Той ни каза, че „от 40 затворници три четвърти са били комунисти, социалисти и голисти, преди да пристигнат 40 евреи за няколко месеца“.
След американския десант на 8 ноември 1942 г. Мароко се присъединява към Съюзниците. През януари 1943 г. Съюзниците се срещат на конференция в Казабланка. Подписано е стратегическо и военно споразумение. Малко след това, с нахлуването в Сицилия (операция „Хъски“, юли 1943 г.), започва краят на окупирана от Германия Европа.
Строителството в Бу Арфа не е било прекъсвано и условията не са се подобрили значително. Работниците са били по-добре заплащани, когато италиански и германски затворници са заменили комунистите и евреите. Въпреки това, строителството на Транссахарската магистрала си е останало ежедневен ад. Проектът, считан за злоупотреба с ресурси, не е бил изоставен от Франция до 1949 г.
В противен случай лагерите бяха набързо разбити между края на 1942 г. и началото на 1943 г.
Документалният филм на Бил Кран и Карин Дейвисън, излъчен по Arte, ent
Първият паметник на Холокоста в Северна Африка
Изявление срещу преследваните малцинства по целия свят. Изграждането на първия паметник на Холокоста в Северна Африка има за цел да служи като източник на информация за Холокоста за училищата и широката общественост.
Когато всеки блок говори по-силно от хиляда думи. На 17.07 юли започна строителството на първия паметник на Холокоста в Северна Африка. Издигаме стели, за да предадем на посетителите в лабиринта от сиви блокове чувството на безпомощност и смъртен страх, които хората са изпитвали в концентрационните лагери. Искаме да създадем място в Северна Африка, което да пренесе спомена в дигиталната ера. Зрителите могат да следят напредъка на строителството чрез стрийминг на живо и да повлияят на броя на работниците и блоковете, построени с техните дарения. Колкото повече хора гледат и даряват, толкова по-голям ще стане паметникът на Холокоста.
Планира се Мемориалът на Холокоста в Маракеш да бъде най-големият в света. Пет пъти по-голям от Мемориала на Холокоста в Берлин, той в крайна сметка ще се състои от над 5 10.000 каменни стели, обграждащи информационен център, който обучава посетителите за Холокоста.
Оливър Биенковски, основателят на фондация PixelHELPER, е търсил фамилното си име в базата данни на Яд Вашем и е открил няколко записа. След това е потърсил най-близкия паметник на Холокоста в Африка и е открил само един в Южна Африка. Тъй като това е на практика на цял свят далеч от Мароко, той решава да построи паметник на Холокоста на територията на PixelHELPER. Съседните парцели са празни, така че има достатъчно място за построяването на поне 10 000 стели.
